“ За да се родя, родих се …“
Пабло Неруда

В днешно време светът не престава да  се удивлява на изявите на талантите. В интернет има многобройни съобщения за бликащи от най-ранна възраст творчески умения: “ Деветгодишен пианист очарова света…“, “ Четиригодишно дете пее уникално…“, „Момиченце от Свищов – математически гений“ и т.н.

Римският поет Овидий споделя за себе си, че каквото и да се е опитвал да каже, винаги е било в стихове.

Нобеловият лауреат за литература, чилийският поет и писател Пабло Неруда изповядва:

“ … за да се родя, родих се, за да препреча пътя на
онова,
което наближава, на онова, което по гръдта
ми блъска,
като ново тръпнещо сърце…“

В далечната 1934 година на 22 февруари в малкото гранично селце Сладун се ражда момиченце, Кичка Савова. Знаем от разказите на роднини, а и от нейните спомени, че песента изпълва живота й от най-ранно детство. Не е било нужно да я карат да застава пред гостите, за да изпълни някоя песен. Тя сама е излизала пред тях и е изпълнявала една след друга много песни, защото песента е напирала в нея и е търсила начин да се изяви. Каквото и да е правила Кичка, винаги е било с песен.

Подготвената за печат още приживе втора книга на певицата носи  заглавието на една от песните, завещани й от нейната майка Елена.

Пилянце пее, мамо ма

Пилянце пее, мамо ма
на клонче, на люляково.
Като си пее, мамо ма,
сладко ми думи нарежда.

Мила ми майко, миличка,
гдето ми пиле излюпи,
гдето ми, мамо изгледа
пиленце, пъстро славейче.

Да ходя, мамо, да летя
по тези поля широки,
по тези гори зелени,
пролетни песни да пея.

Кичка Савова е родена , за да се роди, за да прояви своя самороден певчески талант и даде на хората от своето изкуство, за да предаде на своите почитатели и ученици онова, което е било заложено в нея. И така до края на земния път.
Днес ( 22 февруари 2021 г.) се навършват 87 години от рождението на народната певица Кичка Савова.
Един живот – песен!